Море от сълзи във безсъние.
Леглото ми ме плаши вече,
в неспящи мисли, в безвремие
се гонят в мрака ,надалече...
Завивките са корабни платни,
които чакат да ме отведат
във свят на безсъние и страх.
Много дълго изгрева се бави.
Нощта, дебело корабно въже, 
в опънатите нерви на въпросите.
Времето е спряло...във прозореца
очите дебнат отговора във лъчите.
Когато  лъч в стъклото блесне,
отплувам уморена от сълзите.
В зори с на чайка белите крила,
тъгата ще заплува сред вълните.