Покани ме на този танц, танго за влюбени!
Прегърни ме, както вятър прегръща трева,
понеси ме, ще следвам стъпките ти нежни,
като птиче прислонила на рамото ти глава.
Цигулката страстно да шепне в очите ни,
да дъхти на окосена, влюбена полска трева,
да преплитат ръцете ни жарки искрици,
от копнеж да пролеем огнена, дива сълза...
Да усетя как ражда се пролет, как лято умира.
Докосни в този вихър на танца, най-чудният стих.
Да те впиша във себе си...на чайка бяла крилата,
как се носят във полет красив и щастлив...
Огнен танц, покани ме със теб да танцувам!
Дори в този огън да изгоря, ще помни душата
стъпките чак до смърта, ще зная, аз обичам!
В танго за влюбени...любовта си ще ти подаря.
 
Щом танцът приключи, ще сведа глава...и ще си ида.
Но в съня ти ще дойда, и отново ще съм същата,
жарка искра на устните ти, която разпалва страстта,
щом била съм, пак ще ме има...любовта  не умира.