Прелиствам дни и страници.
Изчитам болка, жива рана.
Във свито гърло, така горчи,
присяда от лъжи - измама.
Откъсвам дните, нощите раздирам
на месеци, почти година,
не мога времето назад да върна,
с мастилото да го зачеркна.
Но мога с тихата молитва,
на дните да изплача всяка рана,
да се изправя чиста и красива,
защото всъщмост съм такава.
От себе си съм дала, нищо не отнех.
Не съм излъгала, не съм ранила.
Благославях с обич и не проклех,
на никого не съм си отмъстила.
Жена съм истинска, не съм светица.
И аз сгреших, като се предоверих.
Ала от грешките сега се уча,
най-важното, на себе си простих.