Дано да завали, и да натрупа пресен сняг.
В такава нощ красива... със  тебе  да остана.
Под уличната лампа с мътни светлини,
да спрем макар за кратко, за да се целунем.
Снежинки вместо було, косите ми да ръсят.
с очите си да се усмихваш, топло, нежно...
а сетне дланите ти с тиха обич да погалят,
красивата ми рокля от белите снежинки.
Тогава ангелската музика със теб ще чуем,
сред бяла зима...  аз ще съм красива.
А в стаята наливайки ти от виното червено,
свещта ще гасне...  и аз ще бъда гола.